Намира се на 14 км от Варна и е най-известната скална обител по българското Черноморие. Монашеските килии и параклисът са разположени в група естествени пещери, образувани в мека варовикова скала. Според утвърдените днес мнения, той е свързан с разпространеното по това време във Византия и България учение за божествената енергия - "исихазъм".

И днес във високите почти 40 метрови скали ясно се различат отделните помещения на манастирския комплекс - храм, параклис, специална църква за заупокойни молитви, гробница, кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения. Всички те са разположени на две естествени тераси, намиращи се една над друга. В миналото храмът е бил богато декориран със стенописи, които вероятно са станали и причина манастирът да бъде наречен "аладжа" (пъстър, многоцветен). Аладжа манастир прекратил активното си съществуване през XVII - XVIII в.