Намират се недалеко от с. Свещари и са сред най-изумителните творения на древната тракийска цивилизация, открити в България. В северната част на Източния некропол на "Сборяново", непосредственно до ''Гинина могила'' през 1988 и 1989 г. са открити две гробници, едната от които вероятно след земетресение, е полуразрушена. И двете гробници се състоят от предверие и камера и са покрити с полуцилиндрични сводове. Фрагменти от съдове, парадно въоръжение и кост от животни свидетелстват за високия ранг на погребаните в гробниците.

Безспорно най-интересна е третата, "Царската гробница", датирана към средата на III в. пр.н.е. Пищната украса и съвършена й архитектура, свидетелстват за мощта на владетеля, за когото е била изградена. Гробницата се състои от предверие и две квадратни камери и е покрита с насип. Украсата й съчетава умело еленистическите концепции с тракийските религиозни и художествени идеи.

Яйцевидни орнаменти украсяват колоните при входа на гробницата, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розети и гирлянди. Изключително ценни са десетте женски фигури кариатиди, с вдигнати ръце. Високи около 1,20 м те са представени фронтално, облечени в дълги дрехи - хитони. Лекотата и изящността, която внушават фигурите се дължи на изключителната прецизност, с която са изваяни дрехите им. Драпериите под талиите са оформени като обърнати цветни чашки.

Строгите лица на жените са обрамчени от коси, сплетени в плитки. Великолепна рисунка, представляваща богиня, която поднася златен венец на владетеля, напомня със съвършенството си декорацията на прочутата Казанлъшка гробница от IV в. пр.н.е., в град Казанлък.
Целият ансамбъл, откритите атрибути на погребалния ритуал и декорацията на гробниците край с. Свещари се свързват с периода на най-голям политически, икономчески и културен разцвет на древнотракийските племена - гетите.
Гробницата е включена в книгата на паметниците със световно културно значение на ЮНЕСКО.