Силистра е най-източното дунавско пристанище на България. Оттук започва и сухопътната граница между България и Румъния.
Първото писмено известие за града е от 106 година. Петдесет години по-късно, като административно и стопанско средище, а и като важна митническа станция Дуросторум е в своя разцвет: големи и хубави обществени здания, храмове, базилики, бани и частни домове, мраморни статуи и барелефи по площадите, водопроводи...

Крепостите на Силистра векове наред са били свидетели на битки, водени от траки и римляни, гърци и византийци, българи, руснаци, румънци и турци. Оттук и древното име на града, наричан от римляните Дуросторум (Здрава крепост). Днес на един от хълмовете край града в крепостта Меджодитабия е експонирана музейнa сбирка, в която могат да се видят римски шлем - маска от II в., мраморна статуя на Деметра, богиня на плодородието, слънчеви часовници с ликовете на Изида и Сераспис.

Пак край Силистра е открита една от най-интересните гробници на територията на България. Датирана към IV вek, тя е от времето на император Теодосий I и е забележителна с пищната си украса. Стените и сводовете на гробницата, призната за един от редките паметници на късноантичната живопис, са изцяло изографисани с рисунки, привличащи и до днес учени и ценители с мистиката на съвършенството си.
Днес Силистра е едно от най-динамично развиващите се български пристанища по река Дунав, част от т.нар. Русенски пристанищен комплекс. В периодите на прибиране на зърнената реколта от Добруджа и есенния гроздобер, Силистра се превръща в истински рог на изобилието. Около града се намират и половината от всички насаждения на кайсии в България, от които се вари прочутата ароматна ракия.