Фолклорът, обредността, битът и празниците на хората от Варненския регион са силно повлияни от факта, че в миналото тази част на България е била кръстопът за големи групи хора от Тракия, Македония и съседна Турция.
Както и в останалата част от страната, животът, празничният календар и дори творческите пориви на населението са били силно повлияни от трудовия цикъл през отделните периоди на годината. Така например през летните месеци, когато е кипял най-усилният полски труд, празниците сякаш са забравени.

Те започват след приключване на селскостопанските работи през късната есен и продължават до ранната пролет.
Останали край домашното огнище през тези месеци жените са създавали и истинските шедьоври на традиционната българска шевица и текстил. Червено, оранжево, жълто, зелено и синьо са основните цветове, с които българката е извайвала зад стана нишка след нишка стилизирани флорални и животински мотиви и геометрични фигури в тъканите килими.


Любопитна закономерност е и организирането на сватбените тържества предимно през есента и пролетта, но не по-късно от средата на април. Възстановка на типична за региона сватбена процесия от село Аспарухово гостите на Варна могат да видят в една от залите на Етнографския музей във Варна. Подобни експозиции са уредени в почти всички по-големи градове на региона. В залите им посетителите имат възможност да се насладят на множество произведения на грънчарството и на любопитни оръдия на труда, свързани с риболова, пчеларството, млекопреработването, скотовъдството и земеделието.

Интересни не само за чуждестранните гости на Варна в месеците на активния туристически сезон са няколкото фолклорни фестивали, организирани тук. Международният фолклорен фестивал в лятната столица е сред най-престижните културни събития в страната. Пъстрите улични изяви на Международния фолклорен фестивал през август, кукерските шествия и съборът на автентичното творчество в комплекс "Златни пясъци", както и фестивалът "Добруджа пее и танцува", който ежегодно се провежда в курортен комплекс "Албена", са истински празници на пробудените български традиции.

Събитие, съпътстващо варненския фестивал са августовските фолклорни празници в Шумен. Един от най-жизнерадостните народни празници, характерни за Североизточна България са кукерските игри, в които участват маскираните мъже от селището. Кукерите имат древен езически произход и са наследени от древнотракийския народен аграрен календар или са реминисценции на култовите тържества в чест на бог Дионисий. Кукерските празници бележат началото на новата стопанска година и целят осигуряване на плодородието на посевите, умножаване на домашния добитък и дивеча. Кукерските игри се изпълняват само от мъже. Облечени в кожи, с ужасяващи или смешни маски, с хлопки и звънци на кръста, те обикалят селището и влизат във всеки дом. Чрез игрите си пожелават на стопаните богата реколта, много деца и дълъг живот.
Вечерта срещу Васильовден във Варненско се изпълнява обичаят "Камили". Основни участници са "камилата" и "дивиджиите". Обредната маска "камила" е направена от тарга, покрита с чул или козя кожа. Носи я момък, облечен в народна носия. Дивиджиите са облечени с кожуси с козината навън, а на кръста си завързват звънци и хлопки. Празникът завършва с буйни хора. Кукерите скачат високо и се търкалят по земята, за да поемат от нейната жизнена сила.
Интересна традиция, спазвана и до днес, са и конските кушии в конезавода "Кабиюк" в с. Коньовец, Шуменско. Те се провеждат всяка година на празника "Тодоровден" през месец март.